Андалусия. След погребението на съпруга си, 60-годишната Бернарда Алба налага на петте си дъщери дълъг домашен затвор заради траура. В един дом, без мъжка присъствие, нахлува Любовта и преобръща всичко.

Бернарда, Андела, Понтия, Мартирио, Ангустияс, Амелия, Магдалена, Пруденсия и вече винаги присъстващият, но и затова отсъстващ, Пепе, са плът от плътта ни. Те говорят с нашия цензуриран език, докато сухият им вид, лишен от удоволствия и затвор, свидетелства за онова, което думите крият.

От една страна е обществото в криза, да кажем, испанското, в дните на 1936 г. малко преди преврата, до гръцкото общество от 2015 г. От западния край на Средиземно море до стръмните брегове на Адриатическо и Черно море, от заклетите девици на Албания до героините на Алмодовър, същите неуморни ноти, същите влажни и наситени гласове, същите обещания и същата жестока игра с смъртта.

Къщата на Бернарда Алба е андалусийска трагедия, с други думи, балканска трагедия, която се развива на краищата на цивилизования свят.