...сега, когато стана осемнадесет години и започваш това, което винаги си желал - своя живот, чуи две-три неща, които аз осъзнах от моя живот.
Някои от тях съм ти ги казвал преди години, повечето ще чуеш за първи път. Не са съвети, знам, омръзнали са ти. Нека кажем, че е наръчник, подобен на тези, които намираш в кутията на новия си телефон.

Не се ядосвай, знам, че с телефоните играеш с пръсти, не ти трябват указания. Но за живота на възрастните - не, повярвай ми. Сега, когато напускаш дома, променяш ниво, подобно на онова с електронните си игри. Новото ти ниво е трудно. Трябва да оцелееш в него с достойнство, в противен случай ще живееш живот, който не струва.

Затова запази тази глупава книжка, може да ти бъде полезна някой ден, кой знае...
С любов е написана, с вина, с надежди, с страх за теб, с доверие в теб. Защото ти си добро дете, а обществото, което ти предаваме, е безпощадно. Помни, че светът около теб е мръсен, но винаги има чиста вода, с която да измиеш лицето си. Никога не спирай да я търсиш...