За десет и повече години, психиатърът и лектор по "медицинска дазайн-анализa" Медард Бос организираше в Цоликон, Швейцария семинари, на които философът Мартин Хайдегер анализираше пред психиатри и психотерапевти незабележимите онтологични основи на тяхната наука.

Според германския философ, интерпретацията на основните параметри на човешкото съществуване и, съответно, самият психотерапевтичен акт в момента са под господството на напълно доминиращата естественонаучна концепция. Отличителният елемент на това възприятие е строгият метод, който не представлява просто изследователски инструмент, а е определена онтология, която обективизира съществата и ги прави математически предсказуеми.

Но тази онтология се оказва напълно неподходяща за основаването на психотерапевтичната теория и практика. Семинарите в Цоликон заемат специално място в творчеството на Хайдегер, и то по следните основни причини: първо, това е единственото възможно негово произведение, което задълбочено разглежда философската основа на една наука; второ, те излагат основни елементи от новаторската му концепция за човека и основните параметри на неговото съществуване (за пространството и времето, действието и мотивите, езика, взаимодействието с другите същества и с другите и т.н.).

Трето, формулират философската му критика на съвременната наука и тенденцията за абсолютизиране на науката; четвърто, оставят да се прозре неговото особено възприятие за историята; накрая, тъй като философът се обръща към публика, която не е специализирана, и използва така много по-прост и разбираем език, предоставят достъп до мисленето му и на заинтересованите без специални философски познания.