Приемайки, че "Апологията" в сравнение с "Федон" е несравнимо по-близка до историческия Сократ, считам, че истинският Сократ е бил един уплашен смъртник, който е изпил отровата, уплашен, защото не е знаел накъде отива, иначе не е бил изяснил дали съществува нещо или не, от момента, в който завинаги затвори очите си.
И той се е страхувал по още една причина: защото не е бил искрен в своята защита. И мисля, в крайна сметка, че е бил толкова смел, когато е изпил отровата, колкото може да бъде един доброволен смъртник, който си е осигурил най-доброто алиби за своята смърт.
Сократ не би оцелял, дори и да беше предшественик на практическата етика, ако онова фатално следобедно време през 399 г. пр. н. е. не беше решил смело или безсмело да изпие отровата, напитката на безсмъртието или по-добре безсмъртната вода.
