Лейтенант Адолф Ласен е в конфликт с жена си Лаура относно възпитанието и образованието на дъщеря им Берта. Лейтенантът смята, че не е достатъчно да е дал на детето си живот, трябва да му даде и душата си. Това е може би единствената му вяра в живота след смъртта. Пречки пред него, освен жена му, са и други хора от неговия кръг с куп ръждясали идеи, стари разбирания и религиозни убеждения, което прави желанието на лейтенанта неизпълнима.
Ситуацията става сериозна, когато Лаура казва на съпруга си, че може би той не е биологичният баща на дъщеря им. Освен че е войник, Адолф Ласен е и изключителен учен-изследовател, дълбоко култивиран човек с високо духовно ниво и поетична душа. Лаура му пречи в научното му изследване, като тайно задържа неговата кореспонденция, а междувременно разпространява слухове за психическа нестабилност на лейтенанта.
Оплетен в вихъра на страстта и съмнението, чувствителният Адолф води до лудост. Носейки якето за душевно болни, което му поставят, за да го заведат в психиатрична клиника, той умира от задушаване в прегръдките на бавачката си. През 1886 година, малко преди да напише "Баща", Стриндберг явно е бил силно впечатлен от статия на Пол Лафарг в някое списание от времето.
Лафарг предлага теорията, че семейството първоначално е било матриархално и е станало патриархално единствено след дългогодишна и насилствена война между половете. Връщането към матриархата – твърди Лафарг – би означавало също толкова дълга и кървава война. По същото време, когато работи по "Баща", Стриндберг пише статия, в която изразява страховете си, че тази битка най-накрая ще означава поражение за мъжете и че, ако това се случи, ще доведе до епоха на варварство.
В статията си Лафарг често споменава "Орестея" на Есхил, а това вероятно е повлияло на Стриндберг да напише "Баща" по-близо до класическите образци в сравнение с всички предходни творби. Известно е, че в периодa, когато Стриндберг пише творбите си, мислите и духът на неговите съвременници се занимават с една загадка-проблем, чийто отговор изглежда е много труден: Как едно човешко същество успява да постави под властта си душата на друго и да предизвика у него поведение – не против волята му – а в съответствие с неговите собствени подавени стремежи и желания.
