Авторът в настоящото изследване разглежда от сравнителна и историческа перспектива възхода, падението и наследството на политическото течение на евро комунизма. Фокусирайки се върху комунистическите партии на Италия, Франция, Испания и на малката, но с особено значение, Коммунистическа партия на Гърция - вътрешна, в периода на „дългите 70-те“, който обхваща от 1968 г. до малко преди краха на комунистическия свят, той подхожда към едно решаващо „моменто“ в развитието на европейската левица.

Основната позиция е, че евро комунизмът е бил дързък политически проект, който се стремял да възвърне стратегическата насока и последователност на европейското комунистическо движение, в контекста на двойната криза на съветската и западната парадигма, а също и в рамките на ограниченията на времето. „Партия на борба и партия на управление“: това беше оригиналната политическа композиция, която се опитаха да реализират евро комунистите, с елементи на социален радикализъм, но и на прагматичен реформизъм, свързването на социалистическата трансформация с проблема за държавата и властта, с либералната демокрация и плуралистичното общество, през конкурентната и симбиотична връзка с социалдемокрацията и в перспектива на оформянето на политически план на европейско ниво.

Евро комунизмът е в същото време връзка, която свързва миналото с настоящето на европейската левица. Въпреки историческото си поражение, той определи и продължава да определя като решаващо, макар и противоречиво, наследство ориентациите на съвременната посткомунистическа, радикална левица в Европа.

Янис Баламбинидис е роден в Солун през 1980 г. Завършил е право и политически науки в Гърция и Франция. Той е доктор по Сравнителна Политика на Пантейонския университет и възпитаник на Националната школа по публична администрация. Участва в редакционния съвет на списание Съвременни Теми и е научен сътрудник в Центъра за политически изследвания към Пантейонския университет. Настоящата книга е обработена версия на неговата дисертация.