По-лесно е да си представим края на света, отколкото края на капитализма. От 1989 г. насам капитализмът успешно се е представил сам за единствената реалистична политико-икономическа система – състояние, което банковата криза от 2008 г. укрепи, вместо да подкопае.

Книгата анализира развитието и основните елементи на този капиталистически реализм като осъзнато идеологическо оформление. Използвайки примери от политиката, киното, литературата, труда и образованието, се аргументира, че този капиталистически реализъм, който оцветява всяка страна на съвременния опит, е всичко друго, но не и реалистичен, и се пита как капитализмът може да бъде оспорен чрез противоречията си.

„През 80-те години, когато Джеймсън започна да предвижда позицията си за постмодернизма, все още имаше политически алтернативи на капитализма, поне по име. Това, с което трябва да се справим днес, обаче, е много по-дълбоко, много по-разрушително усещане за изтощение, културна и политическа стерилност. През 80-те години „Реалният социализъм“ все още настоятелстваше, макар и да бе в последната фаза на колапса си. В Британия, разделителните линии на класовата конкуренция бяха напълно разкрити в инциденти като стачката на миньорите от 1984-85 г. Загубата на миньорите беше важен момент в развитието на капиталистическия реализъм, значим както в символичния си аспект, така и в практическите си резултати.

Затварянето на шахтите беше основано именно на аргумента, че тяхното поддържане отворено не е „икономически реалистично“, и на миньорите бе дадена ролята на последните актьори в една осъдена пролетарска романтика. Десетилетието на 80-те беше период, в който капиталистическият реализъм беше подкрепен и утвърден, когато догмата на Маргарет Тачър, че „няма алтернатива“ – по-всеобхватен слоган за капиталистическия реализъм не можеше да бъде си представен – стана едно строго самоизпълняващо се пророчество.

Дългата, тъмна нощ на края на историята трябва да бъде възприета като гигантска възможност. Потискащото корозиране на средствата на капиталистическия реализъм, които все още излъчват алтернативни политически и икономически възможности, може да е имало непропорционално голямо влияние. Най-малкото събитие може да отвори дупка в сивата завеса на реакцията, която е маркирала хоризонтите на възможностите под капиталистическия реализъм. От състояние, в което нищо не може да се случи, изведнъж всичко отново е възможно.

„Да не се хабим – впечатляващо четивната книга на Фишър е просто най-добрата диагноза на неблагоприятната ситуация, в която сме се озовали! Използвайки примери от ежедневието и поп културата, но без да жертва нищо от теоретичната си строгост, [Фишър] рисува безпощаден портрет на нашата идеологическа мизерия.” - Славой Жижек