На 28 октомври 1940 г. министър-председателят Йоанис Метаксас каза „НЕ“ на провокативния ултиматум на Мусолини; така италианските войски нахлуха в Гърция през Албания.

Тази атака беше резултат от желанието на Мусолини да постигне лесна победа, за да се конкурира с Хитлер, който бързо завладя Франция. Теоретично гръцката армия нямаше подходящо оборудване и не беше подготвена за такъв конфликт, но Мусолини подценяваше решителността на войниците, които се бореха за родината си.

В рамките на няколко седмици италианската армия беше принудена да се оттегли, а гърците нахлуха в Албания. Същата съдба имаше и новата италианска атака през март 1941 г., в резултат на което Хитлер се намеси, за да спаси своя съюзник. Германците нахлуха в Гърция през България на 6 април.

Гърците, с помощта на британските сили, се съпротивляваха на суша, море и въздух, но бяха разбити от несравнимо превъзходната германска армия. Въпреки последната борба на австралийските и новозеландските войници в тясното на Термопилите, Атина падна на 27 април и британците изтеглиха 50 000 войници от Крит.

Джон Кар, чрез този изключителен хроника за отбраната на Гърция, без да подценява британската помощ, се основава на гръцки източници и акцентира върху битките до смърт на гърците и тяхното участие в борбата срещу фашизма.