«Войните на паметта» около Втората световна война, окупацията, Холокоста, съпротивата и Гражданската война доказват, че в Гърция, както и в повечето други страни, миналото е „твърде жестоко, за да умре“. През 1945 г., когато официално приключи Войната, най-лошата в световната история, хората поеха дъх. Започна да доминира убеждението, че страданията са завършили. В действителност, нищо не бе приключило; миналото упорито отказваше да отмине.

Във всички страни тези наследствени „войни на паметта“ формираха идентичности и станаха предмет на обществени противоречия, както на национално, така и на наднационално ниво. Управлението на нацисткото минало, глобалните потискания, паметта за Холокоста, подценяването на колаборационизма, продължаващите исторически спорове за този период са само част от темите, разглеждани в настоящия том.

В статията, включваща известни гръцки и чуждестранни историци, доминира критичната позиция срещу митове, мълчания и изкривявания, които маркираха официалните политики на паметта в и извън Гърция. Съпротивата, колаборационизмът, колективните памети се изявяват през нови интерпретации, концептуализации и подходи, като многопластови социални феномени.

В настоящия том, посветен на Хаген Флайшер, изследовател и учител с дългогодишен и изтъкнат опит в тези теми, се вижда, че това неудобно минало се оказва особено „жестоко, за да умре“, тъй като многократно се възражда, хвърляйки тежката сянка на върху днешния и утрешния ден на страната.