Resident Evil 1
Като голям фен на Resident Evil, не можех да не играя Resident Evil 1. Първо, трябва да спомена, че това беше първият път, когато играх играта. Не я бях играл, когато излезе за първи път през 1996 година.
Намираме се през 1998 година, където Алфа отборът търси и открива напуснатия хеликоптер на Браво отбора. Внезапно те са атакувани от познатите зомби кучета и намират убежище в тайнствената вила. Там играчът има възможността да избере дали да играе като Крис или Джил. Аз избрах Джил. Има леки вариации в зависимост от героя. Историята има мистерията и ужаса, които заслужава, без да прекалява (за разлика от RE8). Тъмните коридори и негостоприемните градини определено ще "разклатят" дори най-опитните играчи в жанра. Трябва да призная, че атмосферата на Resident Evil 1 е далеч по-добра в сравнение с тази на Village. Въпреки възрастта на играта, ужасът и потискащото настроение все още са присъствени.
Въпреки това, нещо, което липсва, е усещането, което героите предават на играча. Всички герои, включително главните герои, са "дръвени". Това е общ проблем, според мен, с който серията се сблъсква, но тук той е много забележим.
Геймплеят е класическият и ортодоксален, който Capcom ни е свикнал. Оригинални пъзели (много от които са използвани в последните игри от серията), обичайните оръжия, няколко области за изследване, които са отлично свързани благодарение на изумителния дизайн на нивата. Въпреки положителните елементи, обаче, има много отрицателни моменти, които затрудняват изследването. Няма ясна цел. Играта оставя играча на милостта на собствените му умения, без да посочва каква е настоящата цел. Имах моменти, когато просто се разхождах, опитвайки се да разбера какво трябва да направя. Разбира се, от първата глава не липсват ключове. Проблемът обаче е, че когато врата, например, изисква ключа на меча, не го отбелязва на картата, просто оцветява вратата в червено. И с толкова много ключове, играчът трябва да отива и да пробва всички врати (като да са намерили загубен ключ в къщата си и не знаят към коя врата принадлежи). Освен това, инвентарът е доста малък (8 слота), което води до оставяне на някои предмети и необходимост от "посещение" и втори път. Накрая, има кутия с неограничено пространство, както и пишмането, което изисква специфичен предмет (мастилената лента) за запазване.
За съжаление, играта не се справя добре в техническо отношение. Графиката и звука са поне на ниво PS3, като някои обекти в определени области са размазани. Трябва също да спомена, че за да отворите врата, се излъчва малка катсцена. Въпреки това, най-силната страна на играта е камерата, която е "катастрофална". Тя не е ръчна, а автоматично настроена от играта и по-голямата част от времето, по време на битки със зомбита, е в грешна позиция, което довежда до случайни изстрели от мен. Изразите на лицата, анимациите и озвучаването бяха революционни за излизането на играта през 1996 година.
Завърших Resident Evil 1 на лесен режим с относителна лекота, тъй като след като завърших, все още разполагах с много куршуми и предмети за излекуване. Продължителността на играта варира в зависимост от изследването. Като направих почти всичко, отне ми около дванадесет часа (както е показано на изображението по-долу със статистиката от моето преживяване). Платиненият трофей е доста труден, тъй като изисква множество преминавания през играта. Преди да направим заключения, искам да кажа, че не мога да си представя колко новаторска е била тази игра, когато излезе. Въпреки че не разполагаше с малките подобрения, които има сега, спрямо стандартите от това време, тя определено беше нещо изключително. Тези от вас, които я играха тогава, са много късметлии! За съжаление, такива изненади не съществуват днес.
Трябва ли да играя Resident Evil 1? Само ако се интересувате от историята на серията или ако отрицателните точки, които споменах, не ви засягат. Освен историята, Resident Evil 1 през 2021 година няма нищо друго да предложи. Първоначално механиката на вратите и навигацията ми изглеждаха странни, но после се свикнах с това. Общо взето, прекарах си добре с играта, но вярвам, че римейк на нивото на Resident Evil 2 би повишил цялостното изживяване. При ниската цена, на която играта вече е налична, определено си заслужава да й дадете шанс, и ако не ви хареса, поне ще имате една от най-иконичните видеоигри в колекцията си.
P.S.: Когато завърша Resident Evil 0, ще напиша и за него.