Книгата разглежда разнообразните проявления на образователната дейност на гръко-православните общности в Тракия и по-специално в Вилаета на Одрин през 19-ти век, особено след основаването на гръцката държава (1830).

Целта на книгата е да подчертае въпроса за образованието, който представляваше една от най-важните измерения на културната идентичност на гръко-православния свят в османската империя през късния османски период, в който той беше неразривно свързан с идеологическите насоки и образователната политика на новосъздадената гръцка държава.

В този контекст се поставят въпроси относно факторите, които повлияват на образователната реалност, субектите, които носеха отговорността за организацията на образователния процес, приноса на Филепкапейдевтическите дружества, както и функционирането на училищата, като учебните им програми, правилниците и финансовите им ресурси.