През очите на пет малки деца се описват всички събития, които са оставили следа в българската история в периода преди и след катастрофата в Мала Азия.

Героят и главният герой е смирненецът Георги Сейзани, който, вече пораснал, решава да разкаже на внуците си събитията, така както той самият ги е преживял.

Всичко започва в Смирна, когато децата случайно научават за една тайна подземна църква, която се намира под църквата „Света Фотиния“. Там отдавна се е съхранявала иконата на Богородица на Изгонената.

И когато турците влизат в Смирна и децата се изгубват от родителите си, те намират убежище в подземната църква. Самички търсят начин да се отърват за България и когато, след много приключения, пристигат там, търсят своите хора.

С тях носят иконата на Богородица на Изгонената, която ще пренесат в манастира на Богородица Хозовьотиса, на Амуорог, където традицията гласи, че е нейният дом.

Борбата за надежда и оцеляване на децата изпраща дълбоко антивойнствено послание: Посланието на надеждата и възраждането на човешкото величие, което, независимо от страданията на душата, каквито и обстоятелства да среща, колкото и да е гонено, с дълбока вяра и постоянна борба успява да преодолява и най-трудните ситуации.