Аи Смирна през 19-ти век стана емблема на модернизацията и съвременността за Османската империя, във всички области на обществения живот и творческото изразяване.
Общата музикална активност, която се развива в региона, естетически и формално носи силно характеристиките на стиловия синкретизъм и хибридността. Такова нещо важи и за Църковната музика, тъй като в региона ще се появи уникален съвременен идиом, който ще стане причина за предизвикване на напрежения-реакции от консервативните среди на града.
Това обаче няма да бъде спирачка за утвърдяването и по-нататъшната популярност на "смирненския стил" не само в по-широкия регион, но и в територията на Гърция, особено след събитията от 1922 г. и размяната на населението.
Централната проблематика на книгата касае преди всичко опита за откриване и оценка на начина, по който специфичното стилистично течение на Смирна бе интегрирано в по-широката музикална реалност на епохата, играейки същевременно неоспоримо модернизираща роля в рамките на отделни полета, като тези на композиторската творчество, педагогиката, издателската продукция, теоретичната размисъл и др.
Изучаването на историческите източници в комбинация с желанието за интерпретация на историко-социалния контекст на епохата помогна за изясняването на най-специфичните характеристики, които определиха идеологическата-естетическа физиономия на това движение и в същото време осигуриха историческата му самостоятелност.
Брой страници
280
Корица
Меко
Година на публикуване
2015
Издател
Topos
