От независимостта до днешния ден, какво са подкрепяли нашите политици за държавата, управлението и правата на човека, и какво е било мнението на интелектуалците за тях? 17 и 16 портрети съответно, с добавките на един конституционалист, който е запленен от политиката и историята. Политици…. Йоанис Каподистрияс, Харилаос Трикупис, Георгиос А’, Елефтериос Венизелос, Георгиос Папандреу, Константинос Караманлис, Константинос Цачос, Стефанос Манос, Александрос Папанастасиу, Андреас Папандреу, Костас Симицис, Пантелис Пулиопулос, Илия Илиу, Микис Теодоракис, Костас Филинис, Леонидас Кюркос, Алексис Ципрас. …и интелектуалците Н.Н. Сариполос, Георгиос Теотокас, Родис Руфос, Файдон Беглерис, Арисотовулос Манесис, Георгиос Кумандос, Леон Карапанайотис, Александрос Сволос, Димитрис Цачос, Тасос Яннитсис, Алексис Димарас, Никос Темелис, Никос Пуландзас, Никос Своронов, Мишел Мияйг, Ана Франгудаки.

Като очевидец и от време на време участник в политическите ни събития от Метаполитическата революция до днешния ден, многократно ми се е предоставяла възможността да установя колко противоречиви са отношенията на повечето наши политици със Споразумението, правото и институциите. Отношение на любов, когато са далеч от властта, и отношение на ненавист в момента, в който я завоюват.

При цел, основана на отношението им към институциите, класифицирах "попечителите" политици "мои" в три категории: прагматици, демагози и мечтатели. На читателя принадлежи да реши кой от тези три характеристики най-добре подхожда на всеки "попечител". От моя гледна точка, класифицирах проучените политици според философскополитическата им ориентация в една от трите големи идеологически традиции на новата и съвременна Гърция: буржоазната, социалдемократската и комунистическата.

Всеки от тези три традиции, разбира се, имаше и своите интелектуалци, които не само размишляваха за властта, но много пъти бяха "запалени" за нея. За повечето от тях – по професия публични коментатори и не само – овладяването й беше обект на тяхната наука. За други, от друга страна, беше предизвикателство, с което, желаейки и те да участват в публичния живот, не избегнаха да се изправят. Поставянето им в тази книга до политиците, с които най-вече се избирали, мисля, че допълва образа, предоставяйки идеологическата основа, в която се движат както те, така и другите.

Портретите и на двамата съпроводих с някои мои по-ранни текстове, в които, по повод на различни инциденти, получих възможност да изследвам от по-специален аспект на моята област подобни въпроси.

Никос К. Аливизатос е професор по Конституционно право в Университета на Атина и адвокат. Роден е в Атина през 1949 г., произхожда обаче от Кефалония и Хиос.

В неговите книги се включват: Политическите институции в криза. Аспекти на гръцкия опит (3-то издание, Темелио, 1996), Държава и радио и телевизия. Институционалният аспект (Ант. Саккулос, 1986), Конституционното положение на въоръжените сили (Ант. Саккулос, 1987/1992), Кралското имение в Страсбург (Ант. Саккулос, 2003) и Още след 16. Преди и след (Метахимион, 2007).

От Издателство ПОЛИС излизат и книгите му: Каква демокрация за Гърция след кризата? (2013) Конституцията и враговете й (2011) Непостоянният модернизация (2001). Упражнява активна адвокатска практика в Държавния съвет и Европейския съд по правата на човека в Страсбург.