Сновете могат да допринесат за тълкуването на структурата на една реалност, която бързо се е превърнала в кошмар. Затова започнах да събирам сънища, родени под влиянието на диктаторския режим. Проектът никак не беше лесен, като се има предвид страхът на някои да ми доверят сънищата си. В пет-шест случая дори чух почти буквално изразената фраза: "Сънищата са забранени, но все пак сънувам".

От 1933 до 1939 г. германо-еврейската журналистка Шарлота Беренд, по-късна приятелка и преводачка на Хана Аренд, събра сънища на германски граждани, евреи и не-евреи, които живееха, както и тя сама, под реалността на ранния Трети райх. След това тя ги криптира и, след като ги скри в библиотеката си, ги изпрати в чужбина, откъдето ги събра след 1939 г., когато сама избяга в Ню Йорк. В книгата си Беренд представя и коментира запаметените сънища, оставяйки да възникне въпросът до каква степен сънът действително е бил личен въпрос под нацисткия режим.

Сънищата от колекцията по този начин приемат характер на исторически източник и разказват за живота под постоянната заплаха от терор, понякога изглеждайки вдъхновени от мрачните образи на Кафка, а друг път предвещаващи кошмара на орвелисткия Голям брат и на Страната на чудесата.

Сънищата от колекцията показват до каква степен тоталитарният режим на Третия райх е способен да упражнява контрол върху гражданите, като се има предвид, че дори по време на сън, когато човек предполага, че е сам със себе си, терорът и пропагандата нахлуват понякога неприкрито, а понякога подмолно в сънищата му, за да го разчавят. Но, над всичко, авторката се опитва да разбере и обясни как едно цяло общество е могло да приеме, да се движи и да си сътрудничи с режим, основан изцяло на страх и насилие – режим, при който единствената опция, която индивидуумът има за оцеляване, е да се слее с него, дори когато сънува.

Четейки колекцията от сънища, събрани от Шарлота Беренд, се чувстваме шокирани пред ефективността, с която Третият райх убива съня, унищожавайки способността на човека да възстановява своята емоционална сила посредством сънищата.

— БРУНО БЕТЕЛХАЙМ От предпоследната част на изданието

Извлечения от книгата: Нацисткият лидер, който каза, че само в съня си човек има личен живот в Германия, без съмнение подценяваше възможностите на Третия райх. По време на пътя си към тоталната подчиненост, индивидуумът, който в следващите страници ще разкаже своите сънища, вижда нещата по-ясно „в сънищата, в нощните видения“.

„Откакто къщите престанаха да бъдат лични пространства, живея на дъното на морето, за да остана незабелязана“.

„Около девет часа вечерта, веднага след като съм свършила с пациентите, и докато се подготвям да легна на дивана и да се отпусна с книга за Маттиас Грюневалд, изведнъж виждам стените в стаята ми да се срутват. Оглеждам се наоколо, за да открия с ужас, че всички апартаменти, докъдето се простира погледът ми, вече нямат стени. От някакъв говорител чувам ужасен глас, който казва: "Съгласно указа от 17-ти на текущия месец за премахване на стените"».

Дори нощната лампа на нощното шкафче до главата на друга домакиня става доносник; вместо да осветява стаята, тя осветява с оглушителна сила от говорителя всичко, което тя мърмори в съня си: „Грубият глас на нощната лампа напомня на офицер. Първата ми мисъл е да изгасна светлината и да се завия в спасителната тъма. Но после казвам на себе си: "Безсмислени усилия". Бягам към приятелката си, безпокойно прелиствам нейния съновник, но единственото тълкуване, което намирам за думата "нощна лампа", е "тежка болест". За миг чувствам огромно облекчение; веднага след това обаче ми хрумва, че в наши дни хората използват за всеки случай "болестта" като кодова дума за "арест". Отново потъвам в черната безнадеждност, предадена на милостта на настойчивия груб глас, въпреки че никой не е тук, за да ме арестува”.

Тези конкретни съновидения, макар и да разкриват терора, в същото време действат и като средство за осъществяване на самия терор. Всички истории разказват опити, които разтърсват дълбините на човешкото съществуване, те стават получатели на една вътрешна истина, която не просто е потвърдена, но е многократно надмината от по-късната реалност на Третия райх.

БИОГРАФИЧНИ ДАННИ

ШАРЛОТА БЕРЕНД (урождено име Арон) е родена на 7 декември 1907 година в град Форст, Бранденбург. Израснала е в Берлин като дъщеря на германоеврейски търговец. Прави първите си стъпки в журналистиката, пишейки за германски вестници и политически издания. От началото на 30-те години редовно публикува статии в политическото и културно списание Die Weltbühne, на страниците на което се помещават елитни представители на лявата немска интелигенция. Била е член на Комунистическата партия на Германия (КПГ), от която напуска, несъгласна с прехода й към сталинизъм. След възхода на Хитлер на власт, ѝ е забранено да упражнява журналистика. През 1939 година избягва заедно със съпруга си, германоеврейският юрист и писател Мартин Беренд, в Лондон, а по-късно в Ню Йорк.

След края на войната, ѝ е позволено отново да пише за западногерманския печат. След смъртта на съпруга си, се занимава с литературното му наследство, докато в същото време се свързва с Хана Аренд и превежда пет нейни политически есета на немски. Das Dritte Reich des Traums (Сънищата в Третия райх - би могла да бъде преведена и като "Третата империя на съня") е първата ѝ книга и е публикувана през 1966 година в Германия. Авторката е започнала да събира материала си от 1933 година, когато все още живее в Германия.

През 1969 г. Беренд публикува биографията на левия германоеврейски политик Паул Леви, основател на КПГ и негов председател в периода 1919-1921 г., който по-късно не се съгласява с ръководството и се връща обратно в редовете на СДП. Същата година редактира писателското дело на Леви, а през 1973 г. издава кореспонденцията на Роза Люксембург с нейната секретарка и приятелка Матилда Яков. До дълбоката си старост остава активен журналист. Занимавала се е и с превод и театрална критика, а от 1962 до 1978 г. е редактирала и водила радиошоуто "Дневници". Умира през 1986 г. в Ню Йорк.

Ролята ѝ в кинофилма "Хана Аренд" (2012) играе австрийската актриса Виктория Траутсмансдорф.

ПРОЕКТ НА ПРЕДНА СТРАНИЦА: GOYA Сънят на разума ражда чудовища, от серията Капричиo.