“Животът е странен, нали? Но затова пък е и вълнуващ. Представете си, че живеем един спокоен и балансиран живот, без събития, без кризи, без травми, които да преодоляваме, а само с рутина, без нищо достойно за запомняне: нямаше да имаме дори възможността да открием кои сме. Нито едно събитие и следователно нито една история, нито една идентичност. Не бихме могли да кажем: „Случи ми се това, знам кой съм, след като знам какво мога да направя пред лицето на трудностите“. Човешките същества са вълнуващи, защото животът им е странен.”

Борис Цирюлник ни говори за устойчивостта, този път чрез една вълнуваща лична разказ.