Да пишеш в продължение на година писмо на любимия си, който "е заминал", означава да удължаваш съществуването му до теб, да успяваш по някакъв начин да отмениш загубата. Това искаше да направи Ксения Калоянопулу през октомври 2013 година, когато завесата падна за съпруга ѝ и душевен партньор, Костис Скалйора. Но тя постигна много повече. Докато извиква спомени, понякога болезнени и понякога смешни, за да ги разкаже на Костис, Ксения Калоянопулу успява да създаде пред нас една Гърция, която вече не съществува, но която е родила критици като Костис Скалйора и хора на театъра като нея: градски салони, народни театри, гръцките острови от 40-те и 50-те години, търговското кино и нетърговския театър от 60-те години, седемгодишнaта, както я изживяха, главно, театралите. И след това, времето тече и всичкото това минало се плъзга през десетилетията, за да срещне нашето настояще, носейки със себе си всичко, което е устояло на времето.

Ксения Калоянопулу, известна на всички нас от киното и многопосочния си принос към детския театър, започва да пише "писмо" на съпруга си Костис Скалйора, преводач и критик на театър и кино, на следващия ден след смъртта му. В продължение на повече от година тя се обръща към любимия си партньор, отменяйки отсъствието му и откривайки пред всички нас завесата на една по-лична, по-малко известна страна от живота си. С помощта на нежната яркост, която отличава писането на Ксения, на страниците на това своеобразно "писмо" читателят ще направи едно голямо пътуване от първите години на 40-те години до настоящето.