През есента на 1943 година едно малко момче решава да избяга от гетото в Мисрахи, докато първите вагони с евреи от Солун вече са отпътували за концентрационните лагери Аушвиц и Биркенау. Бягството му, а малко по-късно и на семейството му, от родния град ще промени съдбата им, тъй като тя няма да бъде идентична с тази на около 50 000 евреи от града, които биват депортирани и намират смъртта си в нацистките концентрационни лагери.

Андреас Сефихас, няколко месеца преди да си отиде от света, през ноември 2007 г., решава да разкаже спомените от една епоха, която имаше вкус на сливово бренди от майка му, игри на улицата, разходки в „Бехчинар“. В „Спомените от един живот и един свят“ заедно с живота си, се разгръща и историята на Солун от началото на 20-ти век до скоро, като особено важно място в книгата заема тридесетгодишната му дейност в Израилската общност на Солун и по-специално осемгодишният му мандат като председател (1993-2001).

Записването, обработката и редакцията на текста е извършена от журналистката София Пакалидоу. Андреас Сефихас, председател на Израилската общност на Солун от 1993 до 2001 година, решава да сподели спомените от живота си: изображения на космополитен Солун, сливово бренди от сефарадската му майка, звуците на дървени колички, които скърцат по павираните улици, разходки на оживения пазар Модияно с баба си. Исторически събития и социални промени, оформяли града от края на 19-ти век до днес, се споменават паралелно с разказа за предците му, докато неговият собствен живот е засенчен от трагичната съдба на хиляди евреи, които биват изселени от Солун, за да намерят смъртта си в концентрационните лагери.

Андреас оцелял след Холокоста, скрит от нацистите с семейството си на ферма в Арголида. Той израснал в свят на постоянни промени, а дейността му, продължила тридесет години, в Израилската общност му дала визионерска посока да работи за възстановяването на общността в правото й място, не само в любимия му Солун, но и в по-широката картина на еврейските общности в диаспората.