През пролетта на 1947 година, докато Гърция е раздирана от Гражданската война, Никос Казандзакис заедно с Ангелос Сикелианос излизат с номинация за Нобеловата награда за литература. Номинацията му обединява консервативния елит на епохата, който в лицето на критския писател вижда един от най-големите си врагове. Срещу него се противопоставят всички възможни средства, легитимни и нелегитимни, за да се избегне награждаването му. От друга страна, Казандзакис сам се бори повече от десетилетие да спечели Нобела, срещайки богове и демони.
Лични свидетелства, писма, статии, откъси от книги и документи-комплекти съставят многоцветна мозайка, която би могла да представлява изобретателен роман, но не е нищо друго освен историческата истина. В тази книга се срещаме с личности като Павлос, Кавафис, Сеферис, Елитис и Рицос, но и с известни нобелисти като Хесе, Жид, Елиът, Хемингуей и Ками. Най-вече обаче ставаме свидетели на одисеята на духовния и политическия свят на Гърция през 20-ти век, който премина през пропастите на противоречията и оформи условията на настоящето ни.
