Издателство "Агра" публикува едновременно две книги със значими текстове на Жан Жене, непознати в Гърция: "Това, което остана от един Рембранд, който беше разкъсан на малки, нормално квадратни парчета и беше хвърлен в тоалетната заедно с Чудната дума ..., както и "Детето престъпник". Но и вие самите на какво основавате правилата на вашата морал? Търпете следователно един поет, който е също и враг, да ви се обръща като поет и като враг.

„RADIODIFFUSION FRANÇAISE ме покани в едно от предаванията си, което наричаше “Carte blanche”. Приемах поканата с цел да говоря за детската престъпност. Моят текст, който първоначално беше приет, след това беше отхвърлен. Вместо да изпитвам каквото и да било чувство на гордост, чувствам известна срамежливост. Намерението ми беше да се чуе гласът на престъпника. Неговата славна песен, а не неговите стенания. Безсмислено усилие да изглеждам искрен ми пречи да го направя, усилие да изглеждам обаче искрен, не толкова чрез точността на описанието на фактите, а чрез това да не предам определена грубост на тона, който е и единственият способен да изрази чувството ми, истината ми, чувството и истината на моите приятели.”

„Вестниците първоначално показаха, че са изненадани, че един театър е бил в услуга на един крадец и на един хомосексуалист. Следователно ми е невъзможно да говоря в микрофон с национален обхват. Повтарям, че чувствам срам. Въпреки това, прекарах време през нощта, на границата на деня, и сега отстъпвам в тъмнината, от която полагам толкова усилия да се избавя.” Днес, след като беше поверено, в резултат на не знам каква катастрофална грешка, на един поет, който веднъж е бил техен, да говори в това микрофон, искам да повторя любовта, която чувствам към тези безмилостни хлапета. Не им давам илюзии. Говоря в празното и в тъмнината, обаче, искам, дори и да е за да го чуя аз самият, искам да унижа хулителите.

БИОГРАФИЧНИ ДАННИ ЖАН ЖЕНЕ (1910-1986), незаконно дете на една проститутка и един работник, израснал с грижи от приемните си родители в един провинциален град във Франция. Добър ученик в училище и разумен, но срамежлив, в училищните си години показва своите първи хомосексуални чувства, а на десятката си извършва първото си кражба. Така поставя основите на личната си митология и изразява дълбоката си антисоциалност и стабилната вече аномалност. Отбягва последователно от приемното си семейство, от училището, където учи занаята на печатар, от поправителния дом за непълнолетни, където е затворен и където се кристализира хомосексуалността му и култа му към мъжествеността и насилствените и властнически изрази на същата.

Постъпва в Легионерите и служи в Северна Африка и Близкия Изток. Очарован от страстите на народите им и щедрата им мъжественост. Връща се в Париж, където живее с малки кражби, между които и книги, и влизане и излизане от затворите. Там става писател. Първите му романи са цензурирани като порнографски и се разпространяват незаконно. "Божията майка на цветята" (Notre-Dame-des-Fleurs, 1943) разказва за живота на трансвестита Дивин и нейния приятел, света на нощта в Монмартър. В "Чудото на розата" (Le Miracle de la rose, 1946) говори за годините на затворничество в поправителни институции и затвори до шестнадесетгодишната си възраст. В "Кавгаджията от Бретан" (Querelle de Brest, 1947 - филм, режисиран от Р. В. Фасбиндер през 1982) историята се развива между героите на един бордей в мъгливия морски пейзаж на пристанището на Бретан. Последвани са от "Погребения" (Pompes funèbres, 1948) и "Дневникът на крадеца" (Le Journal du voleur, 1949), който Спартр не нарича просто автобиография, а "свещена космогония". Жан Кокто е първият, който открива творбите на Жене, следван от Спартр и по-късно става любимото дете на французската интелигенция.

Написал е произведения за театъра: "Слугините" (която е преведена като "Слугите") – 1947, "Балконът" - 1956, "Негрите" - 1958, "Паравани" - 1961 и др.), поезия ( "Осъденият на смърт" - 1942 и др.), публикувал много статии, режисирал е един филм, черно-бял "Една любовна песен" (Un chant d'amour, 1950). Влиянието му обхваща всички видове изкуства, кино, литература, фотография, танц, музика. Политическата му позиция спрямо живота и обществото е изразена и в подкрепата му към Черните пантери и Палестинското движение. Продължава непредсказуемия и приключенски живот до смъртта си през 1986 в Париж.