В този текст, който по същество представлява първото всестранно формулиране, след текста от 1894 г., за защитните неврози, Фройд продължава психиатричната традиция на времето, както и теориите на Пиер Жан относно разграничението между неврозите. Тук той не се интересува от правене на разграничение между невроза и психоза, а от ясно дефиниране на механизма на хистерията, обсесивната невроза и параноята. Тези три случая попадат в защитните неврози в противоположност на актуалните неврози (Актуалневроза). Актуалните неврози дължат своето съществуване не на минали психически конфликти, както е случаят с защитните неврози, а на настоящето. Техните симптоми са свързани с различни дисфункции на сексуалната активност.