През темите: "образ и молитва", "терминът църковна живопис", "значението и съдържанието на образа", "богословието и естетиката на образа", "критската школа - историко-богословски подход", "начинът, по който ни се разкрива лицето на светец" и "богословието на образа на Невястата", авторът, като изследовател (богослов-теоретик на византийското изкуство) иконограф и реставратор на образи, представя тук личната си връзка с иконите и тяхното изкуство, резюмирайки в тези седем есета своята иконологична мисъл.

През много години той се опитва да подчертае църковния и евхаристичния характер на православната икона. Иконата, както я е научил и служи в продължение на около тридесет години до днешна дата, за него представлява първо едно място "лична среща" в пространство на православната вяра и второстепенно предмет на изследване и служба. Общата съставна част, която преминава и свързва вътрешно всички текстове на настоящото издание, е търсенето на смисъла на нашето свещено изкуство, но и на неговото място в живота не само на вярващия, но и на съвременния почитател на изкуството грък.