"Атинската конституция" е най-важният източник, който притежаваме за древната демокрация. Историческите глави на текста описват пътя, който доведе Атина до това постижение, докато неговата втора, систематична част се отнася до записването на нейните институции, давайки на съвременния читател усещане за пионерската организация, която характеризира общественото управление на града по време на класическата епоха. Информацията за организацията на населението в общините, процеса на избиране на различни служители и съдържанието на техните отговорности, създаването и заседанията на народните съдилища, както и много други въпроси, които бяха регулирани по специфичен начин от държавата.
Също толкова важна е обаче стойността на текста за разбиране на изследователския метод на Аристотел. Трактатът е част от амбициозната програма за запис на 158 конституции, които той сам съставил в сътрудничество със своите ученици (и единственият обширен оцелял пример от нея), като прилага основни категории от своето политическо мислене, като теорията за конституциите или връзката на конституцията с идентичността на управляващия орган.

Съвременният гръцки превод на древния текст, въведението и общото редактиране на тома са дело на Хлоя Бала, доцент в Университета на Крит. Особено полезни за следване на историческия рамки са въведителните коментари, подготвени специално за това издание от Робърт У. Уолъс, професор по класически изследвания в Северозападния университет в Съединените щати, който също написа предговора на книгата.