Вътрешността на апартамент. Врати. Прозорец. Мебели. Един мъж отчаяно чука на вратата на банята.

Той: Антония!... Не прави глупости!... Излез оттам!... Говори с мен!... Какво възнамеряваш да правиш?... Слушай... може би си права... Аз... аз съм виновен за всичко... Но излез... моля те... Отвори вратата... Нека говорим като хора!... Защо всичко правиш трагедия, не разбирам! Ох, боже мой! Как е възможно да не можем да решим проблемите си с логика;

(Нахвърля се и гледа през ключалката.) Какво правиш там сега? Луда ли си? Луда, безсъзнателна! Това си ти!

(Във ъгъла, на преден план, се включва малък проектор върху жена, докато цялата друга сцена остава в полумрак.)

Тя: Лудата и безсъзнателната, заключена в банята, съм аз. (Проектор върху него.) Другият, който вика и ме умолява да не правя скандали, е моят съпруг...

Той: Антония! Излез моля те!

Тя: Не е за първи път да полудея, да изляза от кожата си и да погълна коктейл от различни хапчета: „Могадон“, „Фемидол“, „Веронал“, „Метадон“, „Цимбалджин“, и две супозитории „Низидин“ на счупени парченца!...

Той: Антония! Антония!

Тя: Всичко от устата! Разбира се! Веднага!

Той: Кажи нещо, за Бога!