Книгата „Нашата математическа Вселена“ на професора по физика в MIT Макс Тегмарк е радикално изследване, което съчетава космология, квантова механика и философия, за да преосмисли природата на реалността. Авторът въвежда „Математическата хипотеза за Вселената“, като твърди, че външната физическа реалност не просто се описва с математиката, а представлява математическа структура. Той обяснява, че ако премахнем от света човешките езикови условности, единственото, което остава, са чисти математически отношения, а същевременно развива йерархия от четири нива на мултивселената. В тази рамка човешкото съзнание се разглежда като съвкупност от „самосъзнаващи се математически обекти“. Като свързва съвременните астрофизични наблюдения с питагорейската и платоническата философия, творбата успява да представи изключително сложни идеи по разбираем и достъпен за широката публика начин.

Грешките на Макс Тегмарк:

1. Казва го, но би могъл да го каже по-добре и по-ясно: Числото π е ирационално (има малки повторения с всякаква дължина, но никога цялостно повторение).
Най-вероятно същото важи и за структурата на Вселената.

В книгата си „Нашата математическа Вселена“ Тегмарк твърди, че ако Вселената е безкрайна и плоска и материята е възникнала от случайни квантови флуктуации (вследствие на космическата инфлация), тогава Вселената е ергодична.
Това означава, че Вселената като цяло е безкрайна, непериодична структура (точно като числото π). Тя никога не се повтаря „цялостно“.

При експериментите с частици пространството-време засега изглежда напълно непрекъснато.
Няма никакви експериментални доказателства, че пространството-време е квантувано (тоест разделено на „пиксели“ или минимални пакети). Макар че много теории предполагат квантуването му на скалата на Планк, приблизително 10⁻³⁵ метра, експериментите не са открили такава структурна граница на пространството-времето.

Границата на Планк (дължината на Планк) НЕ е доказана експериментално никъде.
До днес нито един експеримент в света не е успял да достигне или измери скалата на Планк. Всичко, което чуваш за нея, се основава единствено и само на теория и математически изчисления.

Наистина, ако съберем много енергия в една точка, ще се образува микроскопична черна дупка, която ще избухне мигновено, тъй като не създава дълбок гравитационен кладенец. Фактът, че съществува ограничение за максималната енергия в една точка, и отъждествяването му с това, че пространството-време е квантувано, представляват ЛОГИЧЕСКИ СКОК (логическите скокове НЕ са наука).

2. Това е вярно: Ниво IV (Математическа мултивселена): Тук настъпва окончателното прекъсване на всякаква обща връзка. Вселените от Ниво IV не споделят абсолютно никакво общо пространство-време, дори и на по-високо ниво на мащаб. Те са напълно независими, несвързани математически структури.

Макс Тегмарк е водещ специалист в анализа на отношенията между Вселените.

Там, където Макс Тегмарк греши, е, че не прави разграничение между математиката, която е система от доказателства, основана на идеални аксиоми, и онтологичната физика, която се основава на процеси.

Освен това Макс Тегмарк не приема логическия плурализъм (logical pluralism) или поне не го обяснява достатъчно добре. Очевидно не обяснява достатъчно добре разликата между логическия плурализъм на системите за доказване и логическия плурализъм между различните онтологични физики. Правилно е, че поставя ограничения върху правилата за реализиране на вселените, но там не е свършил добра работа = липсват данни за ограниченията и характеристиките на възможните физически основи. Няма универсална физическа основа за всяка различна възможна вселена. Трябвало е да напише книга за това.

Книгата ми харесва най-вече заради грешките и пропуските ѝ. Макс Тегмарк е значим учен, но трябва да запълним празнините и да направим корекции.

Чудесна книга, написана добре, авторът обяснява предмета на книгата по много хубав начин. Горещо я препоръчвам на всеки, който иска да се замисли в астрономията и математиката и как красиво тези две се съчетават, за да обяснят природните явления и законите на вселената, които управляват нашия свят

Разбираем писане, но за хора със задължително познаване на естествени и математически науки. Изключително интересно, добавя важен елемент към популяризирането на космологията! Трябва да се преподава в училищата.

Атеистично добро, и пиша "атеистично", защото в Математическата Вселена (общо взето, не само в Макс Тегмарк), автокрацията не се прилага, но дори и да се прилага, трябва да бъде доказана систематично, с математически анализ на личността и доказателство за нейното космологично включване (религията не е свързана с математиката). Това е много философско, защото липсват математически доказателства или поне развитие (дори и ако е непълно, щеше да помогне). Това е добро за нов човек, който обича науките. Не е строго научно (не е тезис), но изследва нашата перспектива за Вселената. Това ме разтрогна, защото не обяснява добре, че математиката е човешки инструмент. Математиката е по-широка от физиката (включва повече подобласти). Физиката обхваща по-малко области от математиката. Физиката е науката, която изучава пространствено-времевата реалност (но не е самата нея). Освен това, науката се опитва да премахне догматизма (вярването в неизпитани неща), но има вътрешни ограничения в метаматематиката (вижте Маркъс дю Сотои, купете неговите книги). Цялото не е дефинируемо поради подобни, но не идентични причини като доказателствата му, защото множеството от всички множества не съществува (недовършените теореми на Курт Гьодел). Макс Тегмарк остави пропуски. От "това ме разтрогна" и нататък, споменавам недостатъците на книгата. Освен това, концепцията за генериране на структура / структогония попада в областта на философията. Математиката и физиката се формулират по-добре с математически уравнения. Купете всичките книги на Шон М. Карол и Стивън Уайнбърг също.