„Говоря на стените“, казва Лакан и това означава: „Нито на вас, нито на Голямото Други. Говоря сам. Това е именно това, което ви интересува. Ваша отговорност е да ме интерпретирате“. Тези стени са стените на параклиса на психиатричната болница в Свети Ан. Лакан там възвръща младостта си, когато е специализант психиатър. Забавлява се, импровизира, говори свободно. Намерението е военническо: най-добрите от учениците му, пленени от идеята, че психоанализата изтрива всяко предишно знание, вдигнаха флага на не знанието, което бяха заели от Батай. Не, казва Лакан, психоанализата произтича от познание, което подразбира, познанието на несъзнаваното. Получаваме достъп до него чрез пътя на истината (анализираният се опитва да изрази точно това, което му минава през ума), когато стигнем до удоволствието (аналитикът интерпретира казаното от анализирания със термини на либидото). Урок по мъдрост в едно време, нашето, което вижда една бюрокрация, ръка за ръка с науката, да мечтае да промени в човека най-дълбоката страна на съществуването му - чрез пропаганда, директно манипулиране на мозъка, биотехнологии или дори социално инженерство. Вчера, разбира се, нещата не бяха добре, но утре те биха могли да станат по-лоши.