Представях си как плачеш за мен, докато умирам... Видях сълзите ти... И в сълзите ти... В сълзите ти успях да си представя себе си...

Мъж и жена се срещат, без никога да се видят, в близнаковата капсула на известната атракция Зиклон. В рамките на затвореното пространство, предопределено от играта, и с свободата да казват всичко, защото никога няма да се срещнат, те изграждат идентичности, създават “азове”, помнят истории – и, около съдбовно, се връщат към миналата (?) жестокост на Холокоста, на лагерите за унищожение и на газа Зиклон Б.

С лекотата на дистанцията от толкова много години те сътворяват сценарии и изграждат хипотетични “стари истории за могъща любов”. Но в един момент двамата герои разбират, че вече няма връщане от “азовете”, които са създали: Историята, която си спомнят, ги овладява, хипотетичната им любов става Судба. И как в крайна сметка газът Зиклон Б може би се намира в вентилацията на театъра.

Романтичен кошмар за могъщата любов, за силата на Судбата, за великото срещане на хората.