Много хора твърдят, че поезията на Хаиам е мистична. Друга гледна точка, която много по-убедително обяснява привлекателността на Рубайатите, поддържа, че на пръв поглед демонстрираният хедонизъм на Хаиам не е алегоричен, а изразява дълбок скептицизъм и безкрайна тъга за "човешкото състояние": Смъртта ни дебне, и когато си тръгнем, няма да се върнем; този живот тук е Рай. Затова грабвай деня, защото това е единствената утеха за съществуване без смисъл: пий виното си, радвай се с приятелите си и прави любов. Целта на превода е стиховете на Хаиам да звучат като плавен български, когато се четат на глас. Освен това, е направен опит да се запази цялостното деликатно чувство за хумор и сарказъм на поета, неговата трогателна простота, играта на намеци, изненадите на илюстрациите, които щедро предлага, реализъм на стиховете, землистата му чувствителност и дълбоката сянка на меланхолията му. Без съмнение, поезията на Хаиам е вечна и има абсолютна връзка с настоящето и с нас.