За историята на Кипър, периодът 1959-1974 г. събира интензивен интерес за изследване. Това е първата фаза на независимата кипърска република и сам по себе си е възел на промени. Гъстите развития във всички области предизвикаха потресения и диференциации. В същото време този период носеше в себе си субстрат от идеологически референции; това, което вече беше оформено от политическата и социалната еволюция на двете общности в предходните десетилетия, под британско колониално управление. Многопластовото изследване на първата фаза на независимостта, когато се вземе предвид факторът "продължителности и прекъсвания", подчертава силните оцелявания от предходния период. Тези оцелявания бяха толкова устойчиви, че значителна част от усещанията, които бяха подхранени, можеха да се наследят дори в пост-1974 г. епоха - въпреки силния шок от държавния преврат и вторжението.
Доминиращите идеологически ориентации, политическите проекции и социално-икономическите развития в периода 1959-74 г. наложиха пълната подчиненост на образователната политика на правилата на националната мобилизация в двете общности на Кипър. Образованието беше смятано за същественото средство за укрепване на националната съзнателност, но и за постигане на дългосрочните национално-политически цели на всяка от двете големи общности на острова. Индивидуалните прояви на този факт, нюансите и противоречията, социалните и икономическите измерения не са само полезни инструменти за изследване, но и ценни инструменти за четене на съвременната история на Кипър, до днес.