Преглеждайки опита относно тормозa и справянето с него, възниква една критична констатация: Все още имаме много да правим, за да спрем и да се борим с това изключително негативно явление. Следователно има пространство и нужда от по-дълбочинно изучаване и разработване на решения за проблема.

Един нов принос наистина има и място, и смисъл. Такъв е духът, който вдъхновява и настоящия анализ и предложение, които са изложени в четири стъпки:

1. Преглед на литературата

2. Опитът от тормоза в българското училище

3. Механизми на тормоза

4. За нова стратегия за борба с тормоза (Тук включваме и анализа и общия контур, но и конкретни, незабавно приложими предложения за реализация в училищното пространство).

Войната срещу тормоза е битка за въображението на децата (и не само). Първо и най-важно, битка за думите. И има причини, поради които тормозът да се придава наименование „фалшиво героизиране“. Основната стратегическа цел е деконструкцията на въображаемата слава на фалшивото героизиране. Основният метод за постигането му е подиграването. Така че тези, които усещат изкушението да извършват фалшиви героизирания, да осъзнаят, че не им е позволено.