Истологията, с днешната по-широка смислова значимост на термина, съвпада с Микроскопичната анатомия. Тя изследва елементите, които не могат да бъдат видими с невъоръжено око и включва изучаването на клетката и фината структура на тъканите и органите, като допринася за разбирането и интерпретацията на механизма на тяхната функция, както в нормалните, така и в патологичните процеси. Паралелно с изучаването на формата на хистологичните образувания, тя се занимава и с химическия състав на съставните им елементи, субмикроскопската структура, биологичните им свойства и функционалното им значение. Използването на електронен микроскоп разширява нейните граници, включвайки голяма част от съвременната Цитология, както и изследване на структурите на молекулярно ниво, с цел интерпретиране на детайлите на текстурата и функцията на клетките и тъканите.
Формирането на тъканите разкрива морфологичното проявление на функционалната диференциация на клетките и ранното разпределение на труда. Изследването на различните конструкции с микроскоп има специална стойност само ако тези конструкции се разглеждат във връзка с тяхното функционално значение. Изучаването на начина, по който клетките са разположени и специализирани за изпълнение на специфичните си функции в различните тъкани, предоставя мярка за отношенията между структурата и функцията на клетките и тъканите, както и между два основни клона на Биологията: Истологията и Физиологията.
В първата част на произведението, което носи общото заглавие "Истология", се излага относително кратко клетката както от морфологична, така и от функционална гледна точка. Следва аналитичното описание на структурата на тъканите, което бива последвано от микроскопичната анатомия на органите на тялото.
