Искам да се потопя в световъртежа, в удоволствията, които носи мизерията, в омразата, която обича, в огъня, който носи прохлада.

"Фауст е завладял цялото човешко познание, но когато се приближава към края на живота си, усеща, че не знае нищо за истинския живот. Той търси един момент, който да му разкрие смисъла на Света, на човешкото съществуване. Съюзът му с Мефистофел му отваря вратата към най-тъмната страна на самия него. Това демонично Alter Ego подхранва зависимостта на Фауст от безкрайното движение, чрез отказ от всяка граница и всяко ограничение в наслажденията.

Двамата, с младежка енергия, се хвърлят в епохата на насилие като в делириум след травма, търсейки повече болка, повече удоволствие, повече сила в един свят на безнадеждни хора и глухи, неучастващи божества".

Катерина Евангелату (от постскриптума на изданието)