Страхът е по-лош от наказанието. Малко или много, наказанието винаги е по-добро от несигурността, безкрайността на страха.

Ирен, млада жена, омъжена, има млад пианист за любовник. Всеки път, когато си тръгва от дома на любовника си, си казва, че това е последния път. Не иска да рискува семейния си живот, сигурния си дом, двете си деца, нито да загуби съпруга си, който й е рождено прочитание.

Последния път, когато излиза от дома на любовника си, на входната си врата, тя се изправя пред опасността, животът й се променя и я води по тъмен път с неочакван край.