Театърът като художествено сътворение и социално събитие, като система за комуникация и форма на образователно благо, представлява едновременно съдържание и форма на културата, рельефен отпечатък и индикатор за еволюционния път на човека.

С това значение, театърът във времето и културата не може да се разглежда само като наративно изложение на елементи, които съставляват развитието на театралните жанрове и начините на неговото изразяване, но и като сложен процес на свързване на антропологични данни с социологически условия, исторически характеристики с комуникационни черти.

Поради това, ако се опитаме да го схванем в сложността му и се осмелим да формулираме холистичен поглед за него, отвъд всички национални особености, жанрови категоризации и сезонни изменения, ние сме задължени да го разглеждаме двойствено, винаги в историческите му контексти: от една страна да го считаме за светска творба, времево оформяне на вечната му значимост, но и исторически резултат на специфична негова адаптация, а от друга страна да го разглеждаме като основно поле за вторично отбелязване на действия и активност, отношения и състояния, които са се случили реално или въображаемо, индивидуално или колективно и които заедно са съставили емблематични или банални икони на реалното, въображаемото или митологичното.

Чрез тези предпоставки театърът се формира като комуникационна система и потребителско благо, като развлекателно изкуство и инструмент за промяна на света и се вписва в социалния си контекст, трансформирайки се от примитивно действие в съвременна драма, пренасяйки се от града в обществото и еволюирайки от мита към словото, от езика на текста към метаезика на представлението, от праисторията на човешката култура до епохата на късната модерност.