Икономическите избори се правят от един „Човек“ – не от един окалечен „икономически човек“: Защото ПОЛЗА не е само това, което се купува, а често е и множество от радости, чието придобиване предполага избори, вредни в финансови термини!

Пък и Дарвин ни каза, че само онези групи шимпанзета, които са имали „вътрешна сплотеност“ (т.е. Етика), са придобили еволюционно предимство. И не е случайна етимологичната идентичност между Вяра и Кредит: Множество действия за производство на богатство („кредит“) се основават на нагласи и действия от етическа категория („ем-Вярност“).

Това става и теоретично разбираемо: Помисли, че завися изключително от Общността (опирам се на нейната солидарност, отразявам се в очите ѝ, за да съществувам), но все пак я конкурирам – понеже благата не са достатъчни „за всички и без усилия“. Тази очевидна противоположност е въпрос на Етична политика – и следователно, как могат да говорят за „чисто икономически“ явления?

И как нашите „икономически“ избори през последните 30 години бяха невинни спрямо децата и внуците ни (днешните безработни)… С тези и за тези, книжката получи заглавието Етико-Икономика. Долу технократските ограничения, да живее Отговорността.

На корицата е изобразено т.нар. „Стомахион“ на Архимед: има 17.152 различни начина за реорганизация на 14-те парчета на квадрата, така че да се образува същият външен квадратен контур. В „Палимпсест“ (1906, 1999) изглежда, че Архимед чрез „Стомахион“ е поставил основите на съвременния Комбинаторен анализ.