Кръвопролитните въстания в арабските общества - започнали в Тунис през 2010 г. - които, въпреки че не са хомогенно явление, бяха общо наречени "Арабска пролет", мобилизираха милиони хора и свалиха авторитарни политически режими, които до тогава изглеждаха непоклатими. Какви бяха целите на обществата, които се повдигнаха? Демократичен преход или укрепване на политическия ислям? Като анализират религиозно-идеологическия мозайка и различните геополитически и геоикономически параметри в страните от Близкия изток, като се впускат в причините за религиозния екстремизъм и очертават ролята на Запада, както и позицията на Гърция в развитията, експертите по въпроса, изследователи и дипломати Костис Аилианос, Константинос Гривас, Йоанис-Алексиос Зепос, Йоанис Т. Мазис, Кириакос Т. Николау-Патрагас и Мери Христодулу просветляват за противоречащите интереси, които играят роля в арабския свят, в тома, публикуван от Обществото за изследвания през октомври 2014 г., озаглавен "Арабска пролет".