В тази книга се разглеждат големите етапи на Левичарското движение от корените на модерността до управлението на Сириза. Действията на Лявата част от самото начало показаха, че „социализмът“ не е бил нищо повече от различен път за излизане от деспотизма, а не по-висше еволюционно ниво в сравнение с „капитализма“. Кръвта, пролята по улиците през 20-ти век, касаеше въпроса дали собствеността на икономиката ще принадлежи на държавата или на частното лице. Не и за участието на обществото в системата.

Съществуването на социализма се разкри като универсално единодушие между Лявото и Дясното: в политическата и икономическа система, в целта на политиката, в затварянето на обществото в частността. След като приютиха противопоставянето си в борбата за власт, те завършиха, състезавайки се за това коя по-ефективно ще обслужи целите на пазарите.

Консервативната трансформация на Лявото ги изправи пред искането за политическо освободително действие на гражданското общество. С настъпването на новия век Лявото ще напусне историята. Лявото на Сириза, в тази обстановка, отдавна вдигнало знамето на догмата „нито Маркс, нито гръцкия свят“, ще се укрепи зад реакционната символика на „Просвещението“, за да изрази по най-автентичен начин най-дегенерираната версия на модерната олигархия – партийна демокрация.

Като сестринска съставна част на „Новата Дясна“, тя по подразбиране пое задачата да „завърши“ гръцкостта, чрез „имплементирането“ на гръцката страна.