В пазара се надига един вид професионален мъжкар. А професионален означава, че „струва си, защото печели“ – затова е мъжкар. След Метаполитиката, и особено от средата на 80-те години, в гръцкото общество се установява един тип човек, който по особения новогръцки начин представя тази представа за „печеля, следователно струвам“, противопоставяйки се на онези, които считат печалбата за следствие от достойнството.

Феноменът е масов. Мъжкарите вървят като един човек. Зависими от нуждите на политическата асоциация, опрени на съучастничеството, те следват ритъма като движение на множеството. Извънредно ново гръцко явление изплува: Масовото приемане на мъжкарството го провъзгласява за елемент на идентичност, равностоен по вид на националността и религията.

Съвременната реинтерпретация на това като национална точка за самоотнасяне се ползва с особена имуност. Видът е защитен. Призоваването на мъжкарството опрощава всяко действие, освен ако не го провъзгласява за достоино за внимание, по същия начин, по който защитава от всякакъв контрол магическото прилагателно „народен“. Мъжкарят е един вид тотем на съвременността. Никой не го докосва. Отрицателните коннотации, с които е свързано името му, се отнасят всички към „бесплатния мъжкар“. И когато разговорът е за него, става дума само за „светецостта“ му.