Димитрис Спасис беше един от основоположниците на българската театрална наука, един пионер, който решително допринесе за утвърдването на младата наука в нашата страна и ни обогати с основополагаеща работа, необходим инструмент за изучаване и разбиране на историята на новогръцкия театър.

Неговата научна продукция до момента, в най-голямата си част, беше разпръсната в списания, трудове от конференции, колективни томове, труднодостъпни програми на театрални представления. С настоящото издание се събира тази разпръсната работа и става достъпна за учени, студенти, преподаватели, хора на театъра, съзнателни театрални любители.

Изследванията в тома отразяват разнообразните изследователски тревоги на Спасис: ренесансна критична драматургия, театър на новогръцкото просвещение, репертоар на първите български трупи, разцвет на комедията и социалната сатира през 19-ти век, утвърдяване на професионалния театър в новата българска държава, утвърдяване на режисьора и сценични търсения през 20-ти век.

Всичко това представлява, чрез своята последователност, неформална история на новогръцкия театър, записва пътя му към зрелостта чрез динамичната връзка между традиция и обновление. Основна характеристика на подходите на Спасис е фактът, че той не гледа на театралните явления изолирано.

Свързва българската версия с европейското предшестване, артистичното предложение с политическата обстановка, развитието на театъра с историята на художествените течения, идеи и нагласи. Друго, не по-малко важно качество е „сценичният“ му подход.

Не пише история на театралните текстове, а на цялостната театрална дейност, интересува се едновременно за драматурзите и театралите, за текстовете и местата, за сцената и площадката. Изследванията на Димитрис Спасис, проучвайки труднодостъпни области и предлагащи оригинални интерпретации, представляват ценен принос в нашата културна самосъзнание.