Двама значими френски философи и политически мислители на нашето време, Ален Бадию и Марсел Гош, „срещат мечовете си“. Бадию защитава актуалността на комунистическото предложение, което самият той нарича „комунистическо дело“. Гош отдава почит на парламентарната демокрация, напомняйки за нейните добродетели, като подчертава същевременно спешната необходимост от дълбоки реформи в нейните институции и функции.

Една плодотворна дискусия, понякога вълнуваща, със закачки, но и с хумор от двете страни. В този диалог, който координират Мартин Дюру и Мартин Легро (редактори на Philosophie Magazine), двамата опоненти, въпреки че изразяват напълно различни политически мнения и представляват различни школи на политическо мислене, не се колебаят накрая дори... да се съгласят в определени моменти.

С падането на Берлинската стена през 1989 г. много бяха онези, които се втурнаха да обявят, че либералната демокрация е окончателно „победила“ комунизма. Въпреки това, тези окончателни присъди вече започват частично да се поставят под съмнение. Парламентарната демокрация просто ли е слуга на капитализма или винаги запазва своята автономност? Има ли възможности за разширяване на пределите на нейното задълбочаване или бъдещето й изглежда несигурно и рисковано?

Глобализацията води ли само до отрицателни последици или може би представлява и положително развитие, особено за по-слабо развити страни и региони на планетата? Има ли възможности за реформи, които да обновят либералната парламентарна демокрация и да поставят ограничение на в значителна степен неограничения капитализъм на нашето време? Има ли алтернативно предложение спрямо днешния ред на нещата? Вечният дилемата „реформа или революция?“, която вече има около сто и петдесет години живот, остава ли все още на дневен ред?