Приятелството, благодарността, чувството за дълг към този Бог, Който се явява, не като един екстатичен и безразличен "движещ неподвижното", а като, според Кавасила, "пристанището на човешките вълнения", напълно променя вселената в съзидателна общност на диалогична взаимност - изненада от среща, която надминава най-смелите мечти на всяка човешка философия, така както това се проявява в словата и делата на участниците в църковното събитие, стари и нови. Среща, която, дори и сред колебанията и треските на човешката воля, трогателно свидетелства за истината на вече започналата "вътре в нас" Царство, която весело отразява в нас събитието на Църквата, т.е. на историята на любовта на Бога.