Рационализмът не е идеология, нито догма. Това е метод. Другото му име е критично мислене. Това е подходът и анализът на всеки проблем по логичен и трезвен начин. Това е методът на науката, който стриктно проверява всяка теория. Рационализмът е това, което НЕ се преподава в гръцките училища. Там ученето е стерилно запомняне. Рационализъмът е това, което липсва в гръцкото общество. То е водено и отправяно от популистки политици, които се обръщат към емоцията, а не към разума.

Ако гърците имаха критично мислене, те щяха да успеят рационално да организират обществото и икономиката си, щяха да модернизират институциите си и правилно да изберат политиците си. Така щяха да избегнат кризата, която ги тормози толкова години. Критичният метод трябва да бъде първият урок в нашите училища. Рационализмът не е талант или дар от боговете. Той се учи и практикува!

„… Личност, която се отличава във всички видове писмено слово (есета, проза, поезия, сатира, критика, афоризми, колонни статии), но също така и във фотографията и рекламата. Н. Д. е духовен десетобоец, един от малкото днес, не само у нас, но и в световен мащаб. Както десетобоецът в атлетиката, той няма най-високото постижение във всяка дисциплина (въпреки че в някои го има), но е най-завършеният тип духовен атлет.

Много малко хора могат да го съперничат в яснотата и елегантността на стила или в епиграмната стегнатост на формулировките му. Почти неизбежно, той закъсня да бъде признат в духовната сфера и до известна степен остава противоречив. Една причина е ироничната, но силна критика, която отправя към черти на новогръцкия характер, които повечето хора идеализират (за това получи титлата антиец, която той охотно прие, за да я осмее).

Друга причина е колосалната му образованост, многобройните му таланти и успехът, където ги приложи: в Гърция, както отговорно са потвърдили правителствени уста, отличаването поражда завист. Трета причина е нетолерантността, особено на гръцките литературни среди, към интервенции от други сфери, особено когато те носят толкова неприемливи имена, като „реклама“.

Но съпротивата на установеното интелектуално общество срещу гении като Н. Д. по-скоро потвърждава стойността им, отколкото я поставя под съмнение. Славата си дължи главно на безспорно известното „Не счастьем быть греком“, което, когато излезе преди четиридесет години, развесели или разгневи много хора като неуважителна сатира, но дълбочината на истинност на наблюденията му едва през последните години започна да се предполага в общото съзнание.

Н. Д. е публикувал обаче и по-значими книги като блестящите философски есета „Гръцкият Будда“ и „Абсолютът и таблата“ или уникалната „Светлината на гърците“, която съчетава философия, поезия, афоризъм и фотография в удивителна композиция“. Димитрис Куртовик „Многофункционален ум“ Вестник „Та Неа“ 26.9.15