Светът се променя. Бързо. През разриви, въоръжени конфликти, международни и главно вътрешни по характер, искания на народи, етноси, малцинства, възход на антиконвенционални движения и организации, заплахи за сигурността на хората и държавите, натиск от НПО и гражданското общество.

Създават се нови проблеми и търкания около околната среда, климатичните промени, миграцията на населението, въпросите на развитието спрямо бедността и публичния дълг на държавите, новите политики, които популяризират международни организации с регионален и глобален характер. Международната общност все повече утвърдително или/и отрицателно потвърдява своята интервенционна роля, като сама изразява самостоятелна субстанция с права и задължения в международната правна система, но и с уязвимости.

Границите на международното право комуникират – сближават/разделят? – с уязвимостите на политическите избори и дефицитите на недостатъчност в отделните политики. Сигурността като възприятие и политика се свързва с развитието. А то, с мира и правата на човека и народите.

В настоящия период на международни развития сме свидетели на истински преход от междудържавната международна общност, където доминираше западфалското суверенно държава, към следвоенната международна общност на многобройни международни актьори, носители на права и задължения, съсредоточена върху човека или колективи от лица, малцинства, етноси, народи, автохтони и т.н.

Тази хуманистична перспектива на международната правна система постепенно се осъзнава и популяризира от Международното право. Международното право не е/не се определя просто "като набор от правила, които управляват международното общество". То е и трябва да се разбира все повече като процес. Постоянна еволюция, която съчетава "духовната" традиция с форма на регулиране/решаване на проблеми, в течение на която самото Международно право се променя, докато органи на международната общност, реагирайки на различни въпроси, го интерпретират и прилагат.