Благотворителността се развива в колониите от водещи предприемачи на диаспората, които са живели и служили на общностната организация и общността.

Благодетелят поема цели и проекти вместо организираната държава, колективите и институциите. Той извършва лична траектория с условия на индивидуален подвиг и благосъстояние в служба на общото благо.

Благотворителността за него представлява съставляваща страст, която определя индивидуалната и колективната му функция. Историческо явление, благотворителността днес продължава да съществува основно под формата на институционална благотворителност.