През 1944 година Солун преживява един ужасен период: Няколко месеца преди напускането на германските окупационни войски, въоръжени групи колаборационисти, т.нар. „Сигурностни батальони“, шумно се появиха по улиците на града, тероризирайки населението под предлог за „борба с комунизма“.

Сред тях особено се отличава групата на „бежанеца“ от Гревена Антонис Дагкулес, чето име беляза незабравимо колективната памет на жителите в следвоенните години.

Настоящата книга за първи път разкрива истинските мотиви и кървавата дейност на „първия дракон на Солун“ и поставя читателя пред едно минало, в което царуваха произволна и ирационална насилие.

Това е първият опит за цялостно представяне на дейността на Дагкулес, основано на непубликуван архивен материал. Авторът анализира състава на въоръжената му група, както и начина, по който е влязъл в контакт с германските окупационни власти и е сътрудничил с тях.

Той също така описва отношенията му с лидерите на останалите антикомунитистки формирования в Солун и издигането му в един от водещите фактори на въоръжения колаборационизъм.

Най-важният аспект, който се изследва, обаче, е престъпленията, извършени от него и мъжете му срещу реални или предполагаеми комунисти. Не напразно „Дагкулеите“ бяха асоциирани с най-тъмната фаза на окупационната история на Солун.

Както посочват С. Дорданас и В. Калогриас в предговора на книгата, „с книгата си Венианакес осветява най-тъмните моменти на окупационен Солун и я освобождава от призрак, който десетилетия я преследваше. Феноменът на злото вече подлежи на интерпретация.“