Дете гледа към морето. Това е Телемах, който търси справедливост: на земята му вече няма Закон, само привидно безкрайната Нощ на сватовете… Телемах чака своя баща, Одисей, да възстанови символичния ред в опустошения от сватовете дом.
В противовес на Едип, който пада заслепен от вина за престъпното си желание, в противовес на Нарцис, който е заслепен от безплодната красота на образа си, Телемах гледа към морето с широко отворени очи, безпокойно търсейки баща си, Закона на баща си.
Днешните деца приличат на Телемах. Те търсят с погледа си онзи, който ще се върне от морето, търсят Закона, който ще им отвори нови хоризонти. Защото бащата, дори и да не е носител на Закона, дори и да не знае крайната смисъл на живота, все пак показва чрез въплътеното свидетелство на съществуването си, че е възможно – все още е възможно – да придаде смисъл на този свят, да предаде желание, да говори за бъдещето.
Да каже на Телемах, че все още не се е случило всичко, че все още не сме видели всичко, не сме познали всичко. Да направи, в крайна сметка, Детето истински наследник, способен не само да приеме смисъл за света, но и да открие нови смисли на света, нови светове на смисъл.
