В настоящото изследване се разглеждат примери, при които нашите емоции, ако не намерят подходящия получател, който да може да ги приеме, остават затворени в нас и ни мъчат дори с години. Емоции като страх, болка, ревност и завист търсят подходящия "друг", за да намерят изход и да облекчат човека, който страда.

Тази роля може да поеме някой много близък до нас човек, някой не толкова близък, но с подобна психична реалност, или аналитикът в аналитичната рамка.

Каквото и да е, винаги желаното е някой да пробие обкръжението на нашето "аз" и да омекоти нашата болка.