Благодаря ти, че ме взе от студената рафта и ме държиш в двете си топли ръце. Не знаеш какво преживях толкова време! И тази прах и изгорелите газове на града! Но най-много се страхувах от самотата. Една книга винаги търси компания и приятелство. Знаеш ли, така е;

Сега, след като ме взе близо до себе си, ми позволи да ти призная, че се чувствам прекрасно! Ще станем приятели! Аз съм се чела много пъти! Седях удобно на дивана и, разглеждайки страниците, имах усещането, че червена завеса се е отворила пред мен и бях зрител в една съвсем жива театрална постановка. Много пъти се смях, друг път плаках, понякога се замислях, в някои се идентифицирах с някой от главните герои.

И има много главни герои, които преминават през театралната сцена в шестте произведения. Между тях Спирос и Сула в "Годишнината на брака". Танасис и майка му в "Търси се частна медицинска сестра". Мария и Манолис в "Когато госпожа Макбеth срещна Манолис". Атина и Пелопидас в "Среща за четирима". Дядо в "Защо, дядо?". Антонис в "Пейката". Лица с различни характери и роли, лица от съседството.

Ще се радвам особено, ако успея, аз, една малка книга, да те хвана за ръка и да полетим поне за малко далеч, оставяйки зад себе си всичко това, вещици, дракони и сенки, които в трудни времена ни отнемат много. И най-вече усмивка. Тогава искрено ще съм постигнала целта си.

Благодаря ти. Книгата, която държиш в ръцете си…