Битката при Наварино се състояла на 20 октомври 1827 на западния бряг на Пелопонес. Там съюзническите флотове – британският, руският и френският – под командването на английския адмирал Едуард Кодригтън почти унищожили турско-египетския флот.

„На тази битка, която доведе до независимостта на гърците, ако не беше умишлено предизвикана за тази цел, последните участваха просто като индивиди и същото се случи с много други, които или взеха участие, или присъстваха като зрители: австрийският флот, италианци, американци, баварци, араби и други [...].“

„Самата битка беше определена в словото на трона, по време на откритото заседание на парламента на 29 януари 1828, като „този нещастен инцидент“ и Върховният владетел оплакваше, че този конфликт трябваше да се случи с морската сила „на един стар съюзник“, т.е. султана.

Британското правителство с големи усилия успя да се направи на невидимо, че унищожението на турско-египетския флот в Наварино не доведе до никаква съществена промяна в статуквото, и същата позиция зае и другите велики сили на Европа, въпреки че по-малко убедително [...].

Не се случи обаче същото с турците и гърците, които осъзнаха решаващото значение на събитието. Въпреки че минаха още повече от една година, за да приключи войната, и около пет години, за да бъде установено Царството Гърция с млад баварски монарх на трона, вече нямаше съмнение относно резултата. С битката при Наварино беше добавено ново национално държава на картата на Европа.“ К. М. ГУНТХАУС