Както всеки двадесет и четири часа спим и след това се събуждаме, т.е. преминаваме през две различни състояния на живот и съзнание, така и умираме някога и живеем по абсолютно различен начин, без материалното физическо тяло.

Т.нар. мъртви (мъртви в тяло) не губят връзката си с нас, които наричаме себе си живи, просто комуникират много по-вътрешно, без физически сетивни органи.

Човекът като духовно същество не изчезва след смъртта, само материалното му физическо тяло се разпада и се съединява с Земята.

Човекът не е само физическото му тяло, то представлява просто инструмента, чрез който духът му се изразява със съдействието на психичната част в земния живот.